Една седмица в откъси

„Бях забравил колко уютно и приятно е да пишеш с писалка. Вярно, превръща почерка ми в драскулки, понякога скърца или оставя мастилени петна, но е прекрасно. [...] Доставя ми изключително силно удоволствие и ме убеждава, че никога няма да спра да пиша, да драскам и поправям, дори когато се каня да сложа точката на изречението.“
- 22.06

„Преоткрих – любовта към математиката. Оная чиста, невинна любов, с която учех Дирихле и чекмеджетата му и Ойлер и графите му в пети клас, онази любов, която загубих някъде по чиновете и черните дъски въпреки прекрасните учители край мен.“
- 26.06

„Истински хипи и весело беше, когато бяхме налягали и насядали на слънчевата Костница, гледахме големия часовник на кулата на Общината и с нетърпение чакахме да стане 19:20 – официалният край [на училището] за мнозина от нас.“
- 26.06

„А там небето гореше. И не съвсем.
Явно далече, на изток, слънцето изгрява към 4, 4 и нещо, защото тогава облаците в далечината започват да горят в оранжево и жълто, а небето остава все тъй синьо-черно, студено и почти беззвездно.“
- 28.06

„Блогът на Тедо може да е много вдъхновяващ.
Писаниците му от морето са прекрасни.
„Аз ли? Аз съм искра, мамка му! Шибана искра и нищо повече! Какъв живот, нали? Просто и бързо. Като искра!…“
- 29.06